Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07.2011 17:54 - Убиец и самоубиец или убити и самоубит?
Автор: giaa Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1272 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 08.07.2011 18:01


Случилото се тази сутрин в Перник сигурно за почти всички е поредната битова драма. Ситуацията изглежда толкова "на място", че това беше първото, което ме накара да се замисля отвъд обичайното "Е*аси изтрещелите типове сме станали!".
Първо правя много важното уточнение, че ни най-малко не симпатизирам на БСП, напротив, убедена съм твърдо, че в БГ нещо ще се промени към добро чак когато тази партия, нейната политика и всички нейни "родственици" влезат в учебниците по история и останат само и единствено там. Но ми направи впечатление, че още преди да излезе името на въпросния мъж, длъжността му беше разпространена от медиите. Как, бе, аджеба, толкова бързо се разбра не как се казва, а какво работи един от милионите обикновени трийсетина годишни мъже? Че чак и колежка, говорила с него намериха? Добре, допускам че тя е звъняла след като МВР е влязло в апартамента, и те са вдигнали телефона, примерно. Ама, кой убиец си оставя включен телефона, докато се гони с родителите си в апартамента си? И ако е вярно, че жената е говорила с него два часа преди да го намерят (ами, не е било много по рано - няма и как, скочил е в 10,30, а работния ден на Позитано надали почва преди 8,30), кога успя този човек да се ядоса/ скара/ превърти, да убие двама човека, дори и възрастни, да се опита да се наръга сам (раните в областа на гърдите), да се откаже, и да скочи? И всичко това тихо, никой от съседите не е чул нищо (е, те никога не са чули нищо, поне до погребението, после обикновено се сещат). Сори, ама осигурен мъж, който месеци се грижи за болни родители, образован (аспирантура не е бакалавърска степен, учиш аспирантура ако искаш и ако те бива, и то и двете едновременно) и интелигентен е, с прилична работа и стабилно финансово положение, не ми се вижда с подходящ психо профил за двоен убиец и самоубиец. Не ми се вижда и логично никой да не забележи каквито и да е симптоми за психично заболяване, което би трябвало да е в доста напреднала фаза, за да има толкова силни и бързо развиващи се пристъпи. Никой не откача за миг, това е поредния мит. Поне не до степен да коли хората, и то не кои да е, а близките си. 
И така, нещо ми бяга в тази история. Много логично и бързо се разбра информацията за убийството/самоубийството, много бързо всичко стигна до медиите, намериха се колеги, съседи... Това не е милата родна картика, и не, не вярвам че родната милиция се е променила за минута е много дотолкова. Ако щете, дори факта, че се случва не къде да е, а в Перник, град, за който половината от прочелите новината, не знаят нищо, освен кофти славата му, и същите те ще приключат темата твърде бързо с "те там са такива", дори и този факт ми се вижда твърде на място. 
Иронията е, че съмнението, което ме гризе е препратка точно към "политиката" на комунистическата партия по време на нейното управление. А сега тя е потърпевш. Но в контекста на сегашното положение в държавата, в контекста на сегашното управление, което действа точно с маниерите и правилата на комунистическия строй, нещата твърде много ми напомнят на постановка. Постановка, която цели да злепостави БСП точно пред нейния твърд електорат - възрастните хора, защото те са най-чувствителни към подобни битови драми. Реално, колкото и да не ми харесва, единствените конкуренти на ГЕРБ за предстоящите избори са БСП. Първо, дясното пространство не излъчиха единна кандидатура, разединени и слаби са, а и мнозинството от тях са абсолютни полит-проститутки и не представляват заплаха, защото могат да се контролират лесно с моркова и тоягата. След това, Царя отдавна не е в играта, Доган няма достатъчно голямо териториално влияние и при него винаги стои етническия момент, който няма да му позволи да получи повече от определен брой гласове, Алексей Петров е с достатъчно сринат имидж, и то от една недоказана, но свирепа кампания. От друга страна, ГЕРБ са истинските и абсолютни наследници на комунистическото мислене. Тяхната политика е ориентирана към пълната и абсолютна власт, към държането на обществото в социално и икономично подчинение, към себеизтъкване, към тотална липса на самокритика, към преследване на всяка друга критика, към идеализиране на образа на лидера, към абсолютно непрозрачна политика под привидно широката публичност на определени действия. 
Допускам, че предположениято ми за конкретния случай е на границата на фантастиката. Напълно допускам, че съм прекалено мнителна, че това би могло да е просто житейска ситуация, кофти съвпадение време/работно място/герграфско място, и все пак, дори факта, че нещо ме е накарало да се замисля, показва че нещо не е ок. А за тези, които веднага ще обявят, че аз съм това нещо, което не е ок, ще поясня че лудост далеч не означава да имаш различно от масовото мнение. И че преследването на различното е белег точно на една конкретна епоха, чийто призн/раци се срещат  все по-често. 



Гласувай:
1



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: giaa
Категория: Лични дневници
Прочетен: 31950
Постинги: 3
Коментари: 65529
Гласове: 172
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930
Блогрол